Доц. Йосиф Аврамов: Страната ни безусловно ще влезе в еврозоната, въпросът е кога?
" Често си задаваме въпроса - кое е по-изгодно за България - валутен ръб или въвеждане на еврото - категоричната ми позиция е за приемане на еврото у нас ", сподели пред " Нощен Хоризонт " доц. Йосиф Аврамов, лекар по стопанска система и доцент в департамент „ Телекомуникации “ в Нов български университет.
" Рисковете пред България от неприемането на еврото са няколко - ние ще останем за дълъг интервал в Б тима на страните от Европейски Съюз и то най-малко до 2030 та година няма да има различен свободен кулоар.
След приемането на еврото за национална валута за нас ще има няколко преимущества :
На пръво място това ще бъде участието на България в Съвета на министрите на финансите на страните от Еврозоната.
Втората причина , е че влизайки в еврозоната можем да бъдем сигурни, че ще имаме на ниска цена външно финасиране и ще могат да ни изкупят две от вътрешните облигационни излъчвания и една външна, които не са били могли да се изкупят през 2022г.
В Белгия един от сюжетите върху монетите евро отбелязва годишнина от борбата край Ватерло
Други изгоди от приемането на еврото са елиминиране на валутния риск, по-ниска инфлация, по-тесни финансови връзки с другите членове на Еврозоната, по-високо равнище на чужденстранните вложения,по-дъбра интернационална интеграция и трансфер на най-хубави корпоративни практики, възстановяване на кредитния рейтинг на страната, по-ниски лихвени проценти - това ще го усетят и жителите, които употребяват потребителски и жилищни заеми ", това разясни още за БНР доц.Аврамов.
Според доцент Аврамов поради политическата рецесия у нас се е забавила и Информационната акция за въвеждане на еврото . У нас даже към момента няма такав, написа се някаква тактика, а това е трябвало да стане още през 2021 година
Каква е визията на доцент Йосиф Аврамов за сюжетите на 8-те български евромонети . Неговите оферти за сюжет и дизайн на съответните номинали са синтезирани въз основа на и зследванията му за над 2600 - годишната история на монетосеченето по българските земи , направено в монографиите му „ Силата на парите “ и „ България в преддверието на еврозоната “.
Според доцент Аврамов за сюжети на нашите евромонети може да се включат следните исторически моменти - монетата от 7- ми век пр.н.е. на тракийското племе дерони, златната монета на Цар Иван Асен Втори от 1230 година, която е първата монета, отсечена от български държател.
На бъдещото българско едно евро той предлага да се сложи лика на двамата братя равноапостоли и съпокровители на Европа Св.св. Кирил и Методий, а на две евро – на болярката Десислава, изобразена преди повече от 700 години от Боянския занаятчия (името му не е достигнало до нас) в Боянската черква – самобитен знак на хубостта на българката. (по сходство на Франция, където на френските евромонети от 1,2 и 5 евроцента е изобразена Мариан, което е сторено със същата цел).
Той е безапелационен, че страната ни абсолютно ще влезе в еврозоната , въпросът е по кое време ще стане. И дали ще използваме настоящия " зелен кулоар ", или ще има едно отсрочване. Което може да стане чак след 2030 година, което би било тъпо.
Доц. Йосиф Аврамов, лекар по стопанска система и доцент в департамент „ Телекомуникации “ в Нов български университет
Йосиф Аврамов е лекар по стопанска система и доцент в департамент „ Телекомуникации “ в Нов български университет, където преподава редица най-вече финансови дисциплини, в това число финансов инженеринг, стопанска система на телекомуникациите, корпоративни финанси, банково дело, нововъведения в областта на телекомуникациите, образователни предмети, свързани с европейските стратегии и потреблението на финансови принадлежности в тях.
Той също е бизнесмен, съветник, трейдър, както и създател на съдружие, записано в социална изгода – Консултантски център по европейски стратегии „ Люлин “, и фондация, записана в частна изгода – Международен фонд „ Център по приватизация и задгранични вложения в България “.
Член е на Управителния съвет на БТПП, а също е и съпредседател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Членува и в два креативен съюза: на Съюза на учените в България и на Съюза на българските публицисти. Лектор е в Института за обществена администрация при Министерския съвет, който е издал три от неговите книги.
Работил е в Българска народна банка, в Министерството на финансите, както и като шеф на ръководство „ Финанси и вложения “ в Министерството на науката и висшето обучение, а също и като старши консултант в Икономическата комисия на 36-ото Народно заседание. Автор е на книгите „ Силата на парите “, „ Корпоративни финанси “, „ Използване на финансови принадлежности от обществените субекти “, „ Банков надзор “, „ Митнически и данъчен надзор “, „ Пари Кредит Борси “, „ Теория и история на парите и заема “, „ Еврото – утрешните ни пари “ и други, както и на стотици публикации в реномирани научни издания и в периодическия щемпел. Последната му книга – „ България в преддверието на еврозоната “, е отдадена на присъединението на нашата страна през юли 2020 година към валутния съюз ERM 2, както и към Банковия съюз.
" Рисковете пред България от неприемането на еврото са няколко - ние ще останем за дълъг интервал в Б тима на страните от Европейски Съюз и то най-малко до 2030 та година няма да има различен свободен кулоар.
След приемането на еврото за национална валута за нас ще има няколко преимущества :
На пръво място това ще бъде участието на България в Съвета на министрите на финансите на страните от Еврозоната.
Втората причина , е че влизайки в еврозоната можем да бъдем сигурни, че ще имаме на ниска цена външно финасиране и ще могат да ни изкупят две от вътрешните облигационни излъчвания и една външна, които не са били могли да се изкупят през 2022г.
В Белгия един от сюжетите върху монетите евро отбелязва годишнина от борбата край Ватерло
Други изгоди от приемането на еврото са елиминиране на валутния риск, по-ниска инфлация, по-тесни финансови връзки с другите членове на Еврозоната, по-високо равнище на чужденстранните вложения,по-дъбра интернационална интеграция и трансфер на най-хубави корпоративни практики, възстановяване на кредитния рейтинг на страната, по-ниски лихвени проценти - това ще го усетят и жителите, които употребяват потребителски и жилищни заеми ", това разясни още за БНР доц.Аврамов.
Според доцент Аврамов поради политическата рецесия у нас се е забавила и Информационната акция за въвеждане на еврото . У нас даже към момента няма такав, написа се някаква тактика, а това е трябвало да стане още през 2021 година
Каква е визията на доцент Йосиф Аврамов за сюжетите на 8-те български евромонети . Неговите оферти за сюжет и дизайн на съответните номинали са синтезирани въз основа на и зследванията му за над 2600 - годишната история на монетосеченето по българските земи , направено в монографиите му „ Силата на парите “ и „ България в преддверието на еврозоната “.
Според доцент Аврамов за сюжети на нашите евромонети може да се включат следните исторически моменти - монетата от 7- ми век пр.н.е. на тракийското племе дерони, златната монета на Цар Иван Асен Втори от 1230 година, която е първата монета, отсечена от български държател.
На бъдещото българско едно евро той предлага да се сложи лика на двамата братя равноапостоли и съпокровители на Европа Св.св. Кирил и Методий, а на две евро – на болярката Десислава, изобразена преди повече от 700 години от Боянския занаятчия (името му не е достигнало до нас) в Боянската черква – самобитен знак на хубостта на българката. (по сходство на Франция, където на френските евромонети от 1,2 и 5 евроцента е изобразена Мариан, което е сторено със същата цел).
Той е безапелационен, че страната ни абсолютно ще влезе в еврозоната , въпросът е по кое време ще стане. И дали ще използваме настоящия " зелен кулоар ", или ще има едно отсрочване. Което може да стане чак след 2030 година, което би било тъпо.
Доц. Йосиф Аврамов, лекар по стопанска система и доцент в департамент „ Телекомуникации “ в Нов български университет
Йосиф Аврамов е лекар по стопанска система и доцент в департамент „ Телекомуникации “ в Нов български университет, където преподава редица най-вече финансови дисциплини, в това число финансов инженеринг, стопанска система на телекомуникациите, корпоративни финанси, банково дело, нововъведения в областта на телекомуникациите, образователни предмети, свързани с европейските стратегии и потреблението на финансови принадлежности в тях.
Той също е бизнесмен, съветник, трейдър, както и създател на съдружие, записано в социална изгода – Консултантски център по европейски стратегии „ Люлин “, и фондация, записана в частна изгода – Международен фонд „ Център по приватизация и задгранични вложения в България “.
Член е на Управителния съвет на БТПП, а също е и съпредседател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Членува и в два креативен съюза: на Съюза на учените в България и на Съюза на българските публицисти. Лектор е в Института за обществена администрация при Министерския съвет, който е издал три от неговите книги.
Работил е в Българска народна банка, в Министерството на финансите, както и като шеф на ръководство „ Финанси и вложения “ в Министерството на науката и висшето обучение, а също и като старши консултант в Икономическата комисия на 36-ото Народно заседание. Автор е на книгите „ Силата на парите “, „ Корпоративни финанси “, „ Използване на финансови принадлежности от обществените субекти “, „ Банков надзор “, „ Митнически и данъчен надзор “, „ Пари Кредит Борси “, „ Теория и история на парите и заема “, „ Еврото – утрешните ни пари “ и други, както и на стотици публикации в реномирани научни издания и в периодическия щемпел. Последната му книга – „ България в преддверието на еврозоната “, е отдадена на присъединението на нашата страна през юли 2020 година към валутния съюз ERM 2, както и към Банковия съюз.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ